20 юли е Националният ден на Луната, обявен през 2021 г. от Общото събрание на ООН в името на “международното сътрудничество в мирното използване на космическото пространство”. Освен това, този празник отбелязва и мисиите на Луната и нейното бъдещо проучване. 20 юли е избран и заради годишнината от кацането на Луната на Аполо 11.
Има малко светлинно замърсяване там, където живеем, така че е невероятно да видим Луната и хиляди звезди. Всяка година наблюдаваме метеорните потоци Персеиди, които са съставени от космически отломки от кометата Суифт-Тътъл. Настъпващи между 17 юли и 24 август, те достигат своя връх тази година на 13 август, така че не забравяйте да погледнете през нощта, за да видите до 100 метеора на час.
За съжаление, поради светлинното замърсяване в някои части на света, звездното небе не се вижда. Например, повече от половината хора във Великобритания са лишени от тази красива гледка.
И така, какво точно е Луната и как се е появила? Една от теориите е, че преди 4,5 милиарда години Земята се е разбила в друга маса и отломките, които впоследствие обикалят около Земята, са станали Луната, обикаляща с около 3 700 км в час на около 384 000 км от нас.
Луна, Юпитер и Венера
НАСА (Националната аеронавтика и космическа администрация на САЩ) е регистрирала 290 луни в нашата Слънчева система, като Земята има само една в сравнение със 146 на Сатурн!
За съжаление, Луната не е направена от сирене! Ядрото ѝ е желязо, а кората е изградена от магнезий, кислород и силиций. На Луната има следи от лед и вода, но повърхността ѝ е прах и скални отломки, осеяна е с кратери, причинени от сблъсъци с комети, метеороиди и астероиди. Тя почти няма атмосфера и гравитацията ѝ само една шеста от земната, но тъй като Луната и Земята упражняват гравитационно притегляне помежду си, това засяга приливите и отливите на Земята, причинявайки издутини в морето от страните, които са най-близо и най-отдалечени от Луната.
Винаги виждаме една и съща страна на Луната, защото тя се върти около оста си със същата скорост, с която се върти около Земята. Има осем лунни фази от невидимата нова Луна (защото страната, обърната към Земята е тъмна) до яркото пълнолуние. Отнема 27,3 дни за пълната орбита около Земята, но поради начина, по който слънчевата светлина удря Луната, всъщност отнема 29,5 дни от една нова Луна до следващата.
В резултат на това Луната отдавна се използва от човека за измерване на времето. Открити са камъни от 32 000 г. пр.н.е., изобразяващи лунния цикъл, което показва, че оринякската култура в Европа и Югоизточна Азия е картографирала фазите на Луната, най-вероятно за проследяване на миграцията на животните за лов. Оринякският лунен календар е основата на ранните календари.
Синя луна
Има различни имена на пълнолуния, свързани със сезони или събития в различни култури. Най-известни са “Кървавата Луна”, която изглежда червена по време на пълно лунно затъмнение, когато Земята се подрежда между Луната и Слънцето, оставяйки Луната осветена само от светлина от краищата на земната атмосфера; “Супер Луна”, когато Луната обикаля на 14 000 мили по-близо до Земята, което я прави да изглежда много по-голяма; “Синята Луна”, която всъщност не е синя, се случва на всеки 2,5 години като допълнително пълнолуние в един календарен месец; “Жътвената луна”, която се случва в началото на есента и датира от зависимостта на фермерите от лунната светлина, за да прибират реколтата през нощта.
През 1609 г. италианският астроном Галилей започва своите телескопични наблюдения, които променят разбирането на човека за астрологията, но едва през 1957 г. първият космически кораб, сателитът на СССР Спутник, обикаля около Земята. Първият човек в космоса е съветският космонавт Юрий Гагарин през 1961 г., което подтиква президента Джон Кенеди да стартира мисиите “Аполо“, с които започва космическата надпревара между двете страни.
Нашият телескоп
Американците Нийл Армстронг и Едуин (Бъз) Олдрин станаха първите хора, които кацнаха на Луната на 20 юли 1969 г., когато Армстронг каза: “Това е една малка стъпка за човека, един гигантски скок за човечеството”. Те провеждат експерименти, събират почва и скали, разговарят с президента Ричард Никсън и оставят след себе си паметна плоча с надпис: “Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната – юли 1969 г. – Дойдохме с мир за цялото човечество”.
До 1972 г. още 10 американски астронавти са ходили на Луната и оттогава никой не е бил там, въпреки че в момента САЩ планират да построят космическа станция в орбита около Луната, Китай планира роботизирана изследователска станция, а Япония и Индия подготвят лунни мисии.
Излъчваното на живо кацане на Луната беше гледано по целия свят от почти 650 милиона души (една шеста от населението на света) на специални обществени екрани или събрани с тези, които имаха телевизори. Бях на пет години и смътно си спомням как всички развълнувано гледаха телевизора, който имахме привилегията да имаме в наетия от нас обзаведен дом в Лисабон.
RTP, португалският телевизионен канал, пусна 15-часова програма и ми харесва описанието на страховития телевизионен оператор “… неговите астронавти следваха маршрута в специалното море, навигирайки от същите звезди, които водеха Христофор Колумб, когато откри Америка…”
На следващия ден силно цензурираният канал отвори новините, не както се очакваше със заглавие за този исторически подвиг, а вместо това с филм на президента Америко Томас, който открива циментова фабрика в Баталас, защото публичните му действия винаги трябваше да бъдат първи в новините!
Знаете ли, че наистина има човек на Луната? Името му е Юджийн Шумейкър, геолог и пионер на планетарната наука, който кръщава много от долините, кратерите и планините на Луната и подготвя астронавтите на Аполо за нейния терен. Затова е уместно част от праха му да бъде “погребан” на Луната, доставен там през 1998 г. в капсула на борда на Lunar Prospector, която умишлено се разби на Луната по време на мисията си за картографиране.
Космическите погребения вече са възможни и можете да изберете “плана на земната орбита”, където символична част от кремирана пепел се изпраща в космоса, преди да се върне в земната атмосфера, да изгори и да се появи за кратко като падаща звезда или да бъде изстреляна в Млечния път и извън него. Първите лунни погребения също са насрочени за по-късно тази година. Цените са изненадващо достъпни от 1 500 долара, за да бъдат “звезда” и приблизително 12 000 долара за погребението на Луната. Разписанията на полетите са достъпни онлайн и резервациите са предварително с PayPal депозит!
Обичам да гледам нагоре към звездното небе и да си представям, че блещукащите звезди са починали близки, които гледат надолу. Изглежда, че в бъдеще това може да не звучи толкова малко вероятно в края на краищата!
Така че сега знаете!
Източник: Portugal Resident
