Най-големият проблем пред пазара на труда в България е демографската криза. В следващите години тя ще се засилва и липсата на работна ръка ще бъде още по-силна и отсега.
Това каза в интервю за БГНЕС Ирена Жотева, управляващ съдружник в «HILL International BG». Жотева става част от екипа на компанията в началото на $2002$ г. като психолог, а през $2004$ г. става изпълнителен директор.
От $2000$ година насам пазарът на труда може да се раздели на два периода:
1. Период на растеж и европейска интеграция (2000 – 2010 г.)
- Този период се разви много бързо заради подготовката за членство и влизането ни в Европейския съюз.
- Той даде много сериозен стимул за развитие на бизнесите и на икономиката като цяло.
- Наблюдаваше се много голям ръст в търсенето на хора и в навлизането на международните компании.
- Ръстът на международните инвестиции в този период беше чувствителен.
Кризата през $2008$ и $2009$ г. навлезе в България малко по-късно. Усетихме я тук чак през $2010$ и $2011$ г. много силно. Тя се отрази на икономиката на страната и в следващите две години съумяхме да излезем от нея.
2. Развитие на «Изнесени услуги» и задълбочаване на кризата (2011 – 2020 г.)
Вторият своеобразен период започна през $2011$ г. и беше до началото на пандемията през $2020$ г. Този период на локдауни се характеризира с бурното развитие на т.нар. «изнесени услуги» – тоeст, процеси, които са изнесени извън стандартното работно място.
- Това за България беше изключително развитие.
- Много силно се усети недостигът на хора и демографската криза.
- Тогава бизнесът най-силно усети липсата на хората, излезли извън страната преди $2010$ година, обясни Жотева.
Ефектът от пандемията и геополитическите промени (2020 – 2024 г.)
Неслучайно в нашия бизнес имаме понятия «преди» и «след» пандемията, защото тя промени из основи пазара на труда.
- Навлезе възможността за работа от вкъщи, т.нар. «хоум офис».
- Навлязоха и безброй удари по компаниите, които в продължение на месеци нямаха нито един нов проект.
- След това започна оптимизацията, т.е. преструктурирането на състава на компаниите, което засегна и България.
През $2022$ г. обявяването на войната в Украйна се отрази също много силно на бизнеса у нас – промяната в експорта и международните договори, инфлацията, промените в цените на електроенергията, ръстът на заплатите.
«Ако трябва да обобщим, имаме периоди от по десет години, а в последните пет години промяната е като за две десетилетия», обобщи Жотева.
В момента липсата на хора е основният проблем пред почти всички компании в страната. Този проблем все по-ясно ще излиза на преден план, категоричен е експертът.
Завръщане на българи и нужди на пазара
На въпрос дали се наблюдава тенденция за завръщане на българи от чужбина, Жотева коментира, че има такава тенденция. Завръщат се:
- Млади хора, завършили в чужбина, натрупали опит от $3$ до $5$ години.
- По-зрели като възраст и натрупан опит, които се връщат в България предимно да се грижат за родителите си тук.
- Най-трудно се връщат българи, заминали в чужбина и изградили живот там – например, имат жилища и деца, записани в местни училища.
Експертът подчертава, че: «За съжаление, завръщането на определени групи българи на пазара на труда тук не е стабилно решение в дългосрочен план».
Истината е, че България много се разви по отношение на възнаграждения, социални придобивки и много други екстри за служителите – това също е една от причините българите да се върнат от чужбина.
«Всеки българин зад граница е чужденец. Ако не си отишъл там още като ученик, почти никой не те приема като свой. Социалната среда в България е различна – ние сме много по-открити, много по-приятелски настроени в сравнение с други европейски страни», казва Жотева.
Като цяло стандартът на живот в България се е повишил, особено по отношение на среден и висш мениджмънт позиции и експертиза на хората, и затова се връщат. Цените у нас, разбира се, все още са достъпни за завръщащите се у нас, казва още Жотева.
Недостиг на работна ръка и бъдещи нужди
Данни към края на $2024$ г. показват, че в България липсват поне $260\,000$ човека на пазара на труда, което е огромна цифра. Вероятно към края на тази година бройката ще се е увеличила.
Липсва персонал, свързан с по-нискоквалифицирани дейности, например със средно или средно специално образование:
- Строителство;
- Туризъм;
- Логистични и транспортни центрове;
- Почистващ персонал.
Това е работна ръка, която може да бъде вкарана от чужбина, защото у нас няма желаещи да работят това. «И тук не става въпрос за пари, тъй като заплатите на тези хора са много добри, просто няма хора за тези дейности», каза още Жотева. Разбира се, липсват и здравни работници и специалисти в образователната система, за момента не се вижда как ще бъде решен този проблем.
На пазара на труда и занапред ще се търсят две групи работници:
- С ниска квалификация за професии, свързани с промишлеността: заварчици, складови работници, шлосери, хигиенисти, обслужващ персонал по хотелите, особено в силните периоди.
- Висококвалифицирани работници за професии, свързани с:
- Информационните технологии и разработването на продукти;
- Зелена енергия;
- Изкуствен интелект;
- Здравни работници и педагози.
Жотева смята, че ще има нужда и от социални работници, защото се наблюдава засилен интерес към грижата за менталното здраве на хората.
В световен мащаб икономиката страда – това е очевидно за всички. И в Европа, и в САЩ има промени, а в момента в България е «затишие пред буря» заради приемането на еврото от 1 януари догодина – но не знаем още точно каква ще бъде бурята, казва още Жотева.
«Хоум офис» и Поколението Z
Относно навлизането на «хоум офис» работата, Жотева коментира, че при професии, в които е нужно съсредоточаване и завършване на определена работа – като IT-професии, консултанти, журналисти и редактори – този тип работа позволява отлично съвместяване и качествено свършена работа. «Но при производства, търговия на дребно, складови работници, например, няма как те да работят от вкъщи», допълни специалистът.
Служителите, които работят от вкъщи, определено губят социални контакти и умения, категорична е Жотева.
Поколението Z вече търси съвсем друг начин на работа, и това ясно проличава и на българския пазар на труда.
- Те имат възможност да работят $24$ часа в деня, като сами избират конкретните часове, в които да го правят.
- За тях краят на работния ден е в 23:59 ч..
- Онлайн гъвкавите форми, дистанционната работа и хоум офисът са изключително важни.
- Търсят смисъл – искат да знаят защо и каква е същината на работата и дали ще им е интересна.
- Максимум една година издържа Поколението Z на едно работно място.
- Искат да работят в компании с кауза – еко, рециклиране, опазване на природата.
- Живият контакт не е техният контакт – предпочитат да пишат.
- Те са интелигентни и знаят много, въпреки че някои от тях дори не са работили с мишка, защото са свикнали с тъчскрийни, казва Ирена Жотева.
👉 Присъедини се тук
