Преди седмица писах, че протестите на миньори и енергетици са сериозен тест за правителството и парламентарното мнозинство. С вчерашното решение, според което въглищата ще продължат да се използват “без ограничения поне до 2038 г., като крайна дата”, теста не беше издържан. Да оставим, че логиката в тази част от решението липсва и никой не може да кажа какво означава. Отпадането на междинните дати означава липса на всякаква предвидимост на процесите и вероятно милиарди по-малко частни инвестиции в енергетиката и конкретно в нови индустрии в Марица изток. Оттам и хаотичен преход. Да не говорим, че натиска от работещите там продължава с искания териториалните планове да бъдат оттеглени.
Накрая ще изядем солта и ще отнесем и тоягите. Затова и гласувах против решението, което синдикатите, които го подкрепиха, не бяха и сънували, че може да се вземе. Даже не е най-важното, че ще получим по-малко пари по ПВУ. А, че реформите ще пострадат и прехода към по-конкурентна, евтина и чиста енергетика ще се забави. Което ще ни коства милиарди.
Производството от въглищни ТЕЦ спада устойчиво последните години. През 2023 с над 50% спрямо миналата и с 33% спрямо базовата по ПВУ 2019 година. Тази пазарна тенденция ще се задълбочава. Новите чисти и евтини мощности изтласкват скъпата енергия, която става непродаваема. Отделно неефективността на държавния ТЕЦ. Броят заети на единица мощност спрямо подобни инсталации в Гърция е с пъти повече. Да не говорим, че Марица изток 2 работи с 15-20% от мощността си в последно време.
Доходите на работещите там трябва да бъдат защитени. Те има да плащат ипотеки, да изхранват семейства. За това ресурс има и може да се случи. Около това е полезно да се водят разговори. Около дългосрочна енергийна стратегия – също. Около какво да се прави с парите по европейските програми, така че да се запазят повече работни места, да се търси надеждност на енергетиката и модернизация в Марица изток- също. Но това не бива да става за сметка на реформите в енергетиката и здравето на живеещите във въглищните райони. Защото иначе съседите ще ни изядат с парцалите. И конкурентоспособността на сектора в България ще остане в миналото.
