Швейцария също пламна: барикади, пожари и сблъсъци с полицията в Цюрих и Базел

Протестната вълна от Франция достигна и Швейцария. Леворадикални групи и младежки движения излязоха по улиците под лозунга „Писна ни – и в Швейцария“. Насилието предизвика остри политически реакции и постави въпроса дали европейското младежко недоволство не се превръща в ново транснационално протестно движение.

---

В нощта на 31 октомври срещу 1 ноември 2026 г. два от най-големите швейцарски градове – Цюрих и Базел – станаха сцена на безредици, палежи и сблъсъци между демонстранти и полицията. Протестите бяха организирани без разрешение от властите и се проведоха на фона на продължаващите младежки вълнения във Франция и други европейски държави.

Общият лозунг на демонстрациите беше френското „On en a marre – en Suisse aussi“ („Писна ни – и в Швейцария“). Той показваше стремежа на организаторите да представят събитията като част от по-широко европейско движение срещу съществуващия политически и социален ред.

Цюрих: горящи автомобили и нападения срещу полицията

Най-сериозните сблъсъци се разиграха в Цюрих, където няколкостотин души се събраха около 22:30 ч. на улица „Лангщрасе“ – район, известен с оживения си нощен живот.

Част от участниците бяха маскирани, други носеха защитни очила или костюми за Хелоуин. Според полицията призивите за демонстрацията са разпространявани предварително в социалните мрежи и в интернет платформи, използвани от крайнолеви среди.

Първоначално множеството се придвижи към площад „Хелвеция“, но скоро започнаха нападения срещу обществени и частни обекти. Демонстранти издигнаха барикади от контейнери за отпадъци, велосипеди и други предмети, след което ги подпалиха.

На улица „Цвинглищрасе“ беше запален автомобил. Изпочупени бяха стъкла на магазини и спирки на обществения транспорт. Полицията беше атакувана с камъни, бутилки и пиротехнически средства.

За овладяване на ситуацията органите на реда използваха водни оръдия, сълзотворен газ и гумени боеприпаси. Сблъсъците продължиха до около 1:30 ч. след полунощ.

Особено тежък инцидент беше регистриран малко след полунощ, когато полицейски патрул, изпратен по сигнал за медицински инцидент, беше нападнат от агресивна група. Полицейският автомобил беше повреден, а служителите бяха принудени да се оттеглят, преди да успеят да окажат съдействие на тийнейджър, получил сериозни наранявания на крака при произшествие.

Кантоналната полиция задържа двама швейцарски граждани на 19 и 21 години, у които бяха открити предмети, използвани като оръжия, и средства за прикриване на лицето. На други 18 души беше разпоредено да напуснат района.

Размерът на материалните щети все още се установява.

Базел: барикади и блокиран транспорт

По-малка, но също съпроводена с насилие демонстрация се проведе в Базел.

Около 150 души се събраха в 21:00 ч. на площад „Клара“, след което преминаха през централните части на града, включително по Средния мост над Рейн.

Сред участниците имаше значителен брой млади хора. След първоначалните речи шествието продължи към квартал „Санкт Йохан“, където демонстранти издигнаха и подпалиха барикади.

Полицията се намеси, а част от участниците се разбягаха към близкия парк. Пожарната потуши огъня.

Протестът доведе до временно спиране на обществения транспорт и затруднения в автомобилното движение. По маршрута на шествието бяха регистрирани и материални щети.

За разлика от Цюрих, в Базел първоначалната част на демонстрацията протече сравнително спокойно. Ескалацията настъпи по-късно, когато участници блокираха улиците с горящи предмети.

Кой организира протестите и какво искат демонстрантите?

Това е един от най-съществените въпроси около събитията.

Според швейцарската полиция призивите за участие в Цюрих произхождат от крайнолеви среди. Организаторите се позовават на протестите във Франция и се опитват да пренесат тяхната символика и методи в Швейцария.

В социалните мрежи се появява и лозунгът „GenZ regelt!“ („Поколението Z решава!“), използван от младежки протестиращи в Германия.

Но за разлика от класическите социални протести, при които има ясно формулирани искания към правителството, в Цюрих липсва единна политическа програма.

По сведения на швейцарската обществена медия SRF демонстрантите не са носили характерните за организираните политически шествия транспаранти с конкретни искания. Чували са се лозунги от крайнолевия политически спектър, но не е било ясно каква непосредствена политическа цел преследва събирането.

Това не означава, че всички участници са били лишени от политически мотиви. В публичните обяснения на протестиращи се открояват няколко теми: недоволство от капитализма, тревога за климатичните промени, социална несигурност и усещане, че младото поколение няма достатъчно перспективи.

Засега обаче няма основания тези разнородни мотиви да се представят като единна програма, подкрепяна от всички демонстранти.

Не е установено и че протестите са били организирани от имигрантски или ислямистки структури. Наличните полицейски сведения сочат преди всичко към крайнолеви активисти и младежки протестни среди.

Политическата реакция: осъждане отляво и отдясно

Насилието предизвика реакции сред почти всички основни политически сили в Цюрих.

Швейцарската народна партия (SVP) – най-голямата политическа сила в страната, известна с националноконсервативните си позиции – обвини местните власти в недостатъчно решителни действия срещу безредиците.

Представители на партията настояха за увеличаване на полицейския състав и за по-твърд отговор срещу насилствените демонстрации.

Младежките организации на SVP и на либералите поискаха левите партии ясно да се разграничат от участниците в погромите.

Осъждане на насилието последва и от социалдемократите и Зелените.

Председателят на градската организация на Социалдемократическата партия Оливер Хаймгартнер заяви, че подобни прояви нямат място в Цюрих и че действията на участниците очевидно са били насочени към разрушения и конфронтация.

Съпредседателят на местните Зелени Етикус Росас също осъди безсмисленото насилие, като подчерта, че малка група използва младежките протести в Европа, включително техните легитимни искания, като повод за агресия.

Местната младежка социалистическа организация отрече да е участвала в събитията и отказа да прави прибързани заключения за тях.

Така политическият спор постепенно се пренесе от самите протести към отговорността на местните власти и способността им да предотвратяват подобни прояви.

Недоволство в една от най-богатите държави в Европа

Швейцария традиционно се възприема като образец на политическа стабилност, високо жизнено равнище и ефективни демократични институции. Затова появата на подобни безредици предизвиква особено внимание.

Страната разполага с развита система на пряка демокрация, чрез която гражданите могат да влияят върху законодателството посредством референдуми и народни инициативи. Въпреки това през последните години протестните прояви в някои швейцарски градове зачестяват.

Настоящите събития не са напълно изолирани. През юни 2026 г. в Женева се стигна до насилие по време на демонстрация срещу Г-7. През октомври в Берн също имаше сблъсъци при неразрешен протест.

Различните прояви обаче нямат непременно едни и същи организатори и цели. Общото между тях е използването на улични демонстрации, които в отделни случаи прерастват в насилие.

На 3 ноември швейцарското издание Watson публикува интервю с 24-годишна участничка в демонстрацията в Цюрих, представена с името Алина. Тя обяснява участието си с недоволство от социалното неравенство, климатичната политика, депортирането на мигранти и износа на оръжие. Според нея младото поколение не вижда достатъчно перспективи за бъдещето си.

Тези свидетелства дават по-конкретна представа за политическите възгледи на част от участниците, но не обясняват сами по себе си нападенията срещу полицията и унищожаването на имущество.

Европейска протестна вълна или подражание?

Връзката с Франция е изрично посочена в призивите за швейцарските демонстрации. Подобни лозунги, маскиране на участниците, палежи на барикади и сблъсъци с полицията се наблюдават и в други европейски градове.

Това поражда предположението, че протестната култура постепенно преминава националните граници, като социалните мрежи ускоряват разпространението на лозунги и тактики.

Все още обаче няма достатъчно доказателства за съществуването на единен международен организационен център, който да координира събитията.

Възможно е да става дума за различни местни групи, които се вдъхновяват взаимно и използват общ политически език.

Разликата е съществена: наличието на сходни лозунги и методи не доказва централизирана организация.

Какво следва?

Към 3 ноември швейцарските власти продължават да изясняват обстоятелствата около безредиците и нанесените материални щети.

Политическите реакции показват, че събитията вече са се превърнали в спор за обществената сигурност, правото на протест и отговорността на местните власти.

Предстои да се установи дали демонстрациите в Цюрих и Базел са били единична проява на радикални групи, или начало на по-продължителна протестна активност.

Засега най-ясният резултат е друг: протестните методи, познати от френските градове, вече се появяват и по улиците на Швейцария. А политическите послания, които би трябвало да обяснят насилието, остават далеч по-неясни от самите разрушения.

Източници:

• Stadtpolizei Zürich, 1 ноември 2026 г.

• Kantonspolizei Basel-Stadt, 1 ноември 2026 г.

• SRF, 1 ноември 2026 г.

• SWI swissinfo.ch / Keystone-SDA, 1 ноември 2026 г.

• SRF, 1 ноември 2026 г.

• SWI swissinfo.ch, 2 ноември 2026 г.

• Watson, 3 ноември 2026 г.

   

U-DIGEST