Лайтмотивът на седмицата е, че най-сетне двете сили, които напоследък всеки път финишират почни заедно, трябва да разберат, да седнат и да направят правителство. И уж всички са на това мнение, а напрежението не стихва. Защо е така?
Ген. Атанасов каза:
„Ние като втора политическа имаме план как да действаме, бихме помогнали на Борисов, той е в тежка ситуация – да върне първия мандат, да дойде вторият при нас, ще го поканим на преговори и ще решим по какъв начин заедно да потърсим начин за излизане от кризата. Първият мандат няма да подкрепим, както и правителство, кадрувано от Бойко Борисов, това са нашите условия“.
На което му отговориха:
„Какво шибано значение има, в чий мандат точно ще Му пристанат? Малкият генерал е тотална щета“.
Всъщност има голямо значение и това отговаря на въпроса, защо напрежението не спада.
Напрежението не спада, защото не е все едно кой е първи и кой втори при последното класиране. Има огромна разлика между това дали ПП ще участва в правителство с мандат на ГЕРБ или ГЕРБ ще участва в правителство са мандат на ПП. И още по-голяма между това дали ПП ще подкрепи правителство на ГЕРБ, без да участва в него, или обратното.
Избирателите ясно осъзнават това. Политиците ясно осъзнават, че избирателите им го осъзнават. Сега въпросът е онова съвместно управление, което всички желаят, с кой мандат ще се случи – с този на ГЕРБ или с онзи на Промяната.
Има и още нещо. Този, който пръв откаже да подкрепи другия (все едно с какво обяснение), ще прибави към черните си точки и тази на едва ли не национален предател, който с действията си подкрепя нелегитимните служебни правителства на Румен Радев, а оттам и на Кремъл. Това в настоящия момент е една твърде неприятна черна точка. Да видим кой ще си я лепне.
Иван Хаджипарашкевов
