Ако бях на Бойко Борисов, щях с удоволствие да си дам имунитета, щом толкова ми го искат. И то пък точно заради онзи водевил, наречен от журналистите „Барселонагейт“ (понякога журналистите хич ги няма в словотворчеството). Защото, ако не си го дам, ще кажат:
– Ето, имунитетът го пази! Страх го е! Ако нямаше имунитет, щяхме да му разкажем играта.
А така, като си го даде, вече той ще каже:
– Ето, нямам имунитет. Хайде да ви видим какво ще направите. Или цялата ви пара излиза през свирката…
Освен ако идеята не е друга. Освен ако целта не е да го подлъжат и да направи точно така: „Ба! Барселонагейт! Нищо не могат да направят“. И да си даде имунитета, пък те вече да го подкарат за нещо друго, за което все още не сме чували. И така да го съсипят веднъж завинаги.
Ако планът е такъв, то заслужава уважение. Ако обаче не е, което е по-вероятно, е твърде смехотворно. И печално за нашата политическа действителност и за актьорите, които искат да играят главни роли в нея.
Напоследък, понеже водата е мътна, пък се говори, че в такава вода се хващат едри риби, всеки се е хвърлил да върши нещо, да осъществява някаква активност, да привлича внимание към себе си. Всеки е разпънал пъстрия шатър на индивидуалния си цирк, клоунадата се вихри на невиждани обороти. Всеки иска да се изкара самотен остров на доблестта сред океана на покварата. Всеки си има на ума някакъв сценарий за собствено политическо възвеличаване и самотно тича по пътя към неговото осъществяване, извършвайки смешни и дори уродливи движения.
Лошото е, че всички тези амбиции се преследват през медиите. Всичко се прави чрез дразнене и скандализиране на общественото мнение. А това е вредно, защото развращава простосърдечната публика и сее омраза в сърцата на хората. И тази омраза не е само към властжелающите, а се разпалва и между самите хора. Веднъж накаран някой да мрази някого, той вече не го мрази само него, но и всички, които не го мразят, дори и онези, които не го мразят просто от безразличие.
Иван Стамболов
Малко по-късно същия ден:
